Bg: Слънцето изгряваше над планината Рила, сякаш осветяваше пътя към един от най-старите и забележителни манастири в България.
En: The sun was rising over the Rila Mountain, as if illuminating the path to one of the oldest and most remarkable monasteries in Bulgaria.

Bg: Иван, Милена и Георги пътуваха с колата на Иван.
En: Ivan, Milena, and Georgi were traveling in Ivan's car.

Bg: Беше тихо утро и тримата приятели бяха развълнувани.
En: It was a quiet morning, and the three friends were excited.

Bg: Когато пристигнаха пред вратите на Рилския манастир, те паркираха колата и се запътиха към молитвения дом.
En: When they arrived at the gates of the Rila Monastery, they parked the car and headed toward the place of prayer.

Bg: За да влязат вътре, трябваше да събуят обувките си.
En: To enter inside, they had to take off their shoes.

Bg: Те сложиха обувките си в един ред до входа.
En: They placed their shoes in a row by the entrance.

Bg: Вътре манастирската обстановка създаваше чувство на мир и спокойствие.
En: Inside, the monastery's atmosphere created a sense of peace and tranquility.

Bg: Иван, Милена и Георги се молиха и размишляваха за кратко.
En: Ivan, Milena, and Georgi prayed and reflected briefly.

Bg: След това те решиха да излязат и да разгледат останалата част от комплекса.
En: After that, they decided to go out and explore the rest of the complex.

Bg: Когато стигнаха до входа, Иван бързо грабна чифт обувки и ги обу.
En: When they reached the entrance, Ivan quickly grabbed a pair of shoes and put them on.

Bg: Милена направи същото, а след това и Георги.
En: Milena did the same, and then Georgi followed.

Bg: Те започнаха да вървят по каменистата пътека, когато първата странност забеляза Иван.
En: They began to walk along the stony path when Ivan noticed something odd for the first time.

Bg: - Чакай, чувствам че тези обувки са по-тесни от обичайните ми - каза Иван.
En: "Wait, I feel like these shoes are tighter than usual," Ivan said.

Bg: Милена също погледна към своите крака и възкликна:- И моите обувки са по-големи!
En: Milena also looked at her feet and exclaimed:

"And my shoes are bigger!"

Bg: Георги се усмихна и каза:- Мисля, че има нещо нередно.
En: Georgi smiled and said:

"I think something's wrong.

Bg: Елате да проверим отново.
En: Let's go check again."

Bg: Тримата приятели върнаха се обратно до входа на молитвения дом.
En: The three friends went back to the entrance of the prayer house.

Bg: Оказа се, че те случайно бяха объркали обувките.
En: It turned out they had accidentally mixed up their shoes.

Bg: Обувките на Иван бяха обути от Милена, тези на Милена бяха при Георги, а тези на Георги бяха при Иван.
En: Ivan's shoes were on Milena, Milena's were on Georgi, and Georgi's were on Ivan.

Bg: С усмивки на лицата, те спокойно смениха обувките си.
En: With smiles on their faces, they calmly swapped their shoes.

Bg: Всеки най-накрая си намери своите собствени.
En: Everyone finally found their own.

Bg: След това тримата тръгнаха отново по пътеката и продължиха разходката си из красивия манастир.
En: Then the three of them set off again on the path and continued their walk around the beautiful monastery.

Bg: - Е, следната поука е да внимаваме повече, когато сваляме обувките си - засмя се Георги.
En: "Well, the lesson here is to be more careful when we take off our shoes," Georgi laughed.

Bg: Всички се съгласиха и продължиха да се наслаждават на деня, като забравиха за малкото объркване, което беше направило разходката им още по-забавна и запомняща се.
En: They all agreed and continued to enjoy the day, forgetting about the small mix-up that had made their walk even more fun and memorable.