Bg: В София, под сени на високите планини, живеел младият Иван.
En: In Sofia, beneath the shadows of the high mountains, lived the young Ivan.

Bg: Историята ни започва в разгара на пиковия час, когато улиците на града били препълнени с хора и коли, всеки търсел своя път към дома.
En: Our story begins in the height of rush hour, when the streets of the city were crowded with people and cars, each seeking their way home.

Bg: Иван бил много развълнуван.
En: Ivan was very excited.

Bg: Днес имал важна среща и искал да направи добро впечатление.
En: Today, he had an important meeting and wanted to make a good impression.

Bg: Но точно когато излязъл от колата си, докато мислел за предстоящия ден, той затворил вратата с бързина.
En: But just as he got out of his car, lost in thought about the upcoming day, he hastily shut the door.

Bg: След това с ужас разбрал, че е заключил ключовете си вътре.
En: Then, to his horror, he realized that he had locked his keys inside.

Bg: "Ох не, каква глупост!
En: "Oh no, what a silly mistake!"

Bg: " - възкликнал Иван и потупал по джобовете си в търсене на резервния ключ.
En: exclaimed Ivan, patting his pockets in search of the spare key.

Bg: Притеснен, той започнал да обикаля около колата, гледайки през прозорците си в надеждата да види ключа.
En: Worried, he began to roam around the car, peering through its windows in the hope of seeing the key.

Bg: Мария и Стоян, двама стари приятели на Иван, видели неговата злополука докато минавали покрай него.
En: Maria and Stoyan, two old friends of Ivan, saw his misfortune as they passed by.

Bg: Те спрели да видят какво се случва.
En: They stopped to see what was happening.

Bg: Стоян, който винаги намирал страната страна на нещата, заварил смешно положението на Иван.
En: Stoyan, who always found the humor in situations, noticed the funny predicament Ivan was in.

Bg: "Ти май правиш градските гълъби състезание?
En: "Are you trying to race the city pigeons?"

Bg: " - шегувал се Стоян, като наблюдавал как Иван обикаля около автомобила си.
En: teased Stoyan, watching Ivan pacing around his car.

Bg: Мария се усмихнала и също започнала да се смее.
En: Maria smiled and also started to laugh.

Bg: "Иван, може би ключовете са с теб?
En: "Ivan, maybe the keys are with you?

Bg: Провери всичките си джобове пак.
En: Check all your pockets again."

Bg: "Сърцето на Иван затрептяло от малък лъч надежда.
En: Ivan's heart fluttered with a glimmer of hope.

Bg: Той започнал да потупва всеки джоб на панталона си, якето и раницата си.
En: He began patting every pocket of his pants, jacket, and backpack.

Bg: И точно когато решил, че всичко е загубено, изведнъж усетил познатата форма на ключа в един от джобовете си.
En: Just when he thought all was lost, he suddenly felt the familiar shape of the key in one of his pockets.

Bg: С лице преливащо от облекчение и пращене, той извадил ключа и го вдигнал във въздуха като трофей.
En: With a face overflowing with relief and triumph, he pulled out the key and lifted it in the air like a trophy.

Bg: "Ето ги!
En: "Here they are!"

Bg: " - викнал той.
En: he exclaimed.

Bg: Мария и Стоян продължили да се смеят, облекчени, че всичко завършва добре.
En: Maria and Stoyan continued to laugh, relieved that everything was ending well.

Bg: "Изглежда днес гълъбите победиха," - казала Мария с усмивка, а Стоян прекратил смеха си за момент, за да добави: "Нека това да ти бъде урок, Иван.
En: "It looks like the pigeons won today," Maria said with a smile, and Stoyan paused his laughter for a moment to add, "Let this be a lesson to you, Ivan.

Bg: Винаги проверявай джобовете си първо.
En: Always check your pockets first."

Bg: "И така, с усмивки и леки сърца, тримата продължили към следващите си приключения в града, а Иван внимателно сложил ключовете си на място, където винаги ще ги намира – обесен на шията си.
En: And so, with smiles and light hearts, the three continued on to their next adventures in the city, with Ivan carefully placing his keys where he would always find them - hanging around his neck.