Bg: Едно обикновено следобедно слънце се усмихваше на студентите, докато минаха през забързаните улици на столицата, София.
En: One ordinary afternoon sun smiled at the students as they walked through the bustling streets of the capital, Sofia.

Bg: Димитър, Елена и Николай, тримата приятели от университета, вървяха заедно с планове за следобедната кафе пауза.
En: Dimitar, Elena, and Nikolay, the three friends from university, walked together with plans for their afternoon coffee break.

Bg: Бързите им разговори внезапно бяха прекъснати пред впечатляващата сграда на Националния театър - тържествен и монументален.
En: Their quick conversations were suddenly interrupted in front of the impressive building of the National Theater - solemn and monumental.

Bg: Димитър направи крачка към високите въртящи се врати и с жест към приятелите си, каза: "Първи минах!
En: Dimitar took a step towards the tall revolving doors and with a gesture to his friends, said, "I'm going first!"

Bg: "Когато въртящата врата започна да върти Димитър, нещо се обърка.
En: As the revolving door started to spin Dimitar, something went wrong.

Bg: Той заклещи се между стъклените панели - въртящата врата спря.
En: He got stuck between the glass panels - the revolving door stopped.

Bg: Замахът му и самодоволната усмивка изчезнаха и те устъпиха място на затиснат поглед.
En: His wave and self-satisfied smile vanished, making way for a tight look.

Bg: "О, не!
En: "Oh no!

Bg: Димитър е заклещен!
En: Dimitar is stuck!"

Bg: " възкликна Елена, смеейки се, докато наведе глава към прозрачната бариера, разделяща ги.
En: exclaimed Elena, laughing as she leaned her head towards the transparent barrier separating them.

Bg: "Ха-ха, много смешно," промълви Димитър, опитвайки се да си спечели малко пространство.
En: "Haha, very funny," muttered Dimitar, trying to gain a little space.

Bg: "Помогнете ми да изляза!
En: "Help me get out!"

Bg: "Николай, който винаги беше спокоен, погледна наоколо.
En: Nikolay, who was always calm, looked around.

Bg: "Първо трябва да видим кое спря вратата," каза той и започна да инспектира механизма.
En: "First, we need to see what stopped the door," he said and started inspecting the mechanism.

Bg: Междувременно Елена потърси помощ от минувачите, но всички бързаха по своите дела и едва обръщаха внимание.
En: Meanwhile, Elena sought help from passersby, but everyone was in a hurry and barely paid attention.

Bg: "Опитай отново да се движиш бавно," предложи Николай.
En: "Try moving slowly again," Nikolay suggested.

Bg: Димитър опита, но вратата отказа да послуша.
En: Dimitar tried, but the door refused to listen.

Bg: Внезапно, Николай забеляза чанта притисната между вратите.
En: Suddenly, Nikolay noticed a bag caught between the doors.

Bg: "Елена, хвани това!
En: "Elena, grab this!"

Bg: " каза той, подавайки и чантата.
En: he said, handing her the bag.

Bg: Тя я взе и се усмихна, когато вратите се размръдваха.
En: She took it and smiled as the doors loosened.

Bg: "Наистина беше чантата!
En: "It was indeed the bag!"

Bg: "С усилие на тримата, вратата се освободи напълно и Димитър се измъкна.
En: With the effort of the three of them, the door was completely freed and Dimitar wriggled out.

Bg: "Благодаря ви, приятели," каза той, докато изправаше дрехите си.
En: "Thank you, friends," he said, straightening his clothes.

Bg: Сърцатият случай бе завършил, и тримата продължиха през светлината на залеза, като си обещаха, че ще помнят винаги този забавен, но напрегнат момент в София.
En: The heart-pounding incident was over, and the three continued through the light of the sunset, promising to always remember this amusing but tense moment in Sofia.

Bg: И така, едно обикновено следобедно приключение се превърна в спомен, който всички трима ще разказват с усмивка на уста.
En: And so, one ordinary afternoon adventure turned into a memory that all three would tell with a smile on their faces.